Постинг
19.02.2010 19:52 -
Удоволствието при жената
Да откраднеш удоволствие от деня, като се пребориш за пакет от сетивни благинки, се оказва едно от малките изкушения, които жената, новият градски хищник, може да си позволи.
Факт е, че ние описваме всяко шоколадово, спиртно, бутиково и плътско изкушение с характеристики, които говорят за размер, количество, цена и допустимост..и все по-малко се доверяваме на усета си за магията, в която ни потапят, защото не излизаме от прагматичните и консуматорски комплименти за тях. Навсякъде ни дебнат малки клопки, крещящи изречения и хибридни мелодии, рекламиращи „вкусотии” в екологични опаковки и гарантиращи добри намерения за бъдещето ни в градската джунгла.
Виртуозно обрисуваното и обещано удоволствие ни покорява още в момента, в който регистрираме присъствието му - порочни мисли се блъскат и борят за глас, нервни движения поставят пунктираната линия, която проектира стремежа ни към удовлетворението. Всичко напомня вавилонска кула, която расте от възбудата на сетивата, но и поддава от потребността ни да укротим глада си и да развенчаем насладата. В цялата сурова борба с желанието ни направлява току-що възпитаният ни кръвожаден инстинкт...той ни опазва, отлагайки екстаза за по сигурен момент, когато тишината на самотата ще ни защити от погледите на деловия град, а залезът на деня ще ни разреши да сме отново момичета.
И всяка вечер тя и аз- жената- се прибираме у дома с рециклираща се торбичка с отложени радости в ръка, за да успеем да ги изживеем до сутринта насаме, да ги отречем и да ги забравим..и пак да рециклираме душата си от удоволствието и да се слеем с града. Същият град, който ни затрупва с удоволствия по каталог и на кредит, но не толерира удовлетворението от тях.
Факт е, че ние описваме всяко шоколадово, спиртно, бутиково и плътско изкушение с характеристики, които говорят за размер, количество, цена и допустимост..и все по-малко се доверяваме на усета си за магията, в която ни потапят, защото не излизаме от прагматичните и консуматорски комплименти за тях. Навсякъде ни дебнат малки клопки, крещящи изречения и хибридни мелодии, рекламиращи „вкусотии” в екологични опаковки и гарантиращи добри намерения за бъдещето ни в градската джунгла.
Виртуозно обрисуваното и обещано удоволствие ни покорява още в момента, в който регистрираме присъствието му - порочни мисли се блъскат и борят за глас, нервни движения поставят пунктираната линия, която проектира стремежа ни към удовлетворението. Всичко напомня вавилонска кула, която расте от възбудата на сетивата, но и поддава от потребността ни да укротим глада си и да развенчаем насладата. В цялата сурова борба с желанието ни направлява току-що възпитаният ни кръвожаден инстинкт...той ни опазва, отлагайки екстаза за по сигурен момент, когато тишината на самотата ще ни защити от погледите на деловия град, а залезът на деня ще ни разреши да сме отново момичета.
И всяка вечер тя и аз- жената- се прибираме у дома с рециклираща се торбичка с отложени радости в ръка, за да успеем да ги изживеем до сутринта насаме, да ги отречем и да ги забравим..и пак да рециклираме душата си от удоволствието и да се слеем с града. Същият град, който ни затрупва с удоволствия по каталог и на кредит, но не толерира удовлетворението от тях.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 12
Архив